Постинг
13.07.2007 13:49 -
Свиден мой пасторал самотен.
Три поколения жени се отправиха вчера към едно забравено от тях /както се оказа в последствие и от Бога/ село. И трите с имена, започващи с "А", и трите в категория "жена с минало" - аз, мама и баба.
Европейската интеграция стига само до Брезник, от там природата си взима своето и поглъща пътя. Шофирах си кротичко и си припомнях местата, които не съм виждала от 15 години. Радио там не достига, така че се задоволявах с приятния шопско-трънски изказ на баба ми, Мадам фаталната жена. Разказа ми как преди две години е питала местния пияница къде са хората, а той и отговорил "е па они са на гробища". Питала тя погребение ли има, а той се облещил "ма они тамо са изполегали, изпоумреха". Някак си, поантата не ме изненада.
Стигнахме и се изправихме заедно и поотделно срещу миналото си.
Настоящето беше малко трогателно - дворът беше обрасъл в малини, лозницата се беше спуснала и препречила входа, таванът - прокапал, стените - мухлясали.
Тежко е да видиш какво се случва без човешка грижа.
Мястото носеше моят отпечатък - ето, там се бяхме гонили с братовчед ми, дървото, на което се катерехме си беше там, а вътре открих игра, която бях направила, защото Филип скучаеше, а не можеше да рисува.
Проявих се като истинско земеделско чадо и изрязах купища малини с нещо, което май се нарича овощарска ножица. Терминът "софра" придоби реални измерения - за мен това е маса с карирана покривка, на която са подредени селски ястия, пардон - гозби. "Опнах" си краката на високо, умираща от самодоволство, че съм усетила що е то аграрен труд.
Селският пияница се присъедини към нас. Успя да поддържа светски разговор 3 минути и 48 секунди и почти ме заблуди, че носи незаслужено прозвището си. После попита дали нямаме малко алкохол, нещо..... Така каза "Ъъъ, алкохол нещо нямате ли?". Бил баща на Кати, фолк певицата. Приличат си. Стана ми мъчно за този самотен мъж, в това самотно село, където вече не се докарват цигари и алкохол в магазина. Отиде си и не ни липсваше.
Баба ми ми сподели някои луди истории от младостта си. 3 брака и няколко връзки помежду им /последната започна, когато беше на почти 60/ са достатъчна гаранция, че има какво да разкаже. Повдигна ми настроението и ми върна надеждата, че и за мене има шанс, хихихихи.
Аз какво ли ще разказвам на моите внуци.....
На прибиране посетихме гроба на дядо ми. 15 години откакто го няма. Вървях пред майка ми и баба, поддържаща имиджа на нечувствителния непукист, с който се славя из родата. Вървях с нахаканата си походка и тайно, леко бършех сълзите от ъгълчетата на очите си.
Изживях прекрасно детство там и ми хареса да си спомня за него.
За съжаление си напомних и как никога няма да се върне.
Помахах мислено на селото "До след 15 години!"
Европейската интеграция стига само до Брезник, от там природата си взима своето и поглъща пътя. Шофирах си кротичко и си припомнях местата, които не съм виждала от 15 години. Радио там не достига, така че се задоволявах с приятния шопско-трънски изказ на баба ми, Мадам фаталната жена. Разказа ми как преди две години е питала местния пияница къде са хората, а той и отговорил "е па они са на гробища". Питала тя погребение ли има, а той се облещил "ма они тамо са изполегали, изпоумреха". Някак си, поантата не ме изненада.
Стигнахме и се изправихме заедно и поотделно срещу миналото си.
Настоящето беше малко трогателно - дворът беше обрасъл в малини, лозницата се беше спуснала и препречила входа, таванът - прокапал, стените - мухлясали.
Тежко е да видиш какво се случва без човешка грижа.
Мястото носеше моят отпечатък - ето, там се бяхме гонили с братовчед ми, дървото, на което се катерехме си беше там, а вътре открих игра, която бях направила, защото Филип скучаеше, а не можеше да рисува.
Проявих се като истинско земеделско чадо и изрязах купища малини с нещо, което май се нарича овощарска ножица. Терминът "софра" придоби реални измерения - за мен това е маса с карирана покривка, на която са подредени селски ястия, пардон - гозби. "Опнах" си краката на високо, умираща от самодоволство, че съм усетила що е то аграрен труд.
Селският пияница се присъедини към нас. Успя да поддържа светски разговор 3 минути и 48 секунди и почти ме заблуди, че носи незаслужено прозвището си. После попита дали нямаме малко алкохол, нещо..... Така каза "Ъъъ, алкохол нещо нямате ли?". Бил баща на Кати, фолк певицата. Приличат си. Стана ми мъчно за този самотен мъж, в това самотно село, където вече не се докарват цигари и алкохол в магазина. Отиде си и не ни липсваше.
Баба ми ми сподели някои луди истории от младостта си. 3 брака и няколко връзки помежду им /последната започна, когато беше на почти 60/ са достатъчна гаранция, че има какво да разкаже. Повдигна ми настроението и ми върна надеждата, че и за мене има шанс, хихихихи.
Аз какво ли ще разказвам на моите внуци.....
На прибиране посетихме гроба на дядо ми. 15 години откакто го няма. Вървях пред майка ми и баба, поддържаща имиджа на нечувствителния непукист, с който се славя из родата. Вървях с нахаканата си походка и тайно, леко бършех сълзите от ъгълчетата на очите си.
Изживях прекрасно детство там и ми хареса да си спомня за него.
За съжаление си напомних и как никога няма да се върне.
Помахах мислено на селото "До след 15 години!"
1.
анонимен -
Селото...
13.07.2007 14:36
13.07.2007 14:36
Кое е това село :)
цитирай
2.
анонимен -
15 години ли?
13.07.2007 14:48
13.07.2007 14:48
...Брезнишко е едно уникално и недооценено място - аз пък скоро се сдобих с имот в едно такова село. И смятам децата ми да имат след време вашите спомени :-)) а аз - да си направя мои нови спомени от там. Не продавайте имота. След години ще се върнете. Не след много, съдейки по (хора като мен) това колко рано се изхабяваме младите в днешно време от лудницата на града...
цитирай
3.
анонимен -
Страхотен разказ
13.07.2007 15:21
13.07.2007 15:21
Върна и мен към детството. Моя дядо също го няма вече, но така или иначе никой не е вечен, остават само спомените.
цитирайслед Красава
цитирай
5.
анонимен -
Не подозирах...
13.07.2007 16:38
13.07.2007 16:38
Не подозирах, че имаш майка.
цитирайИ аз се върнах в моето детство, в моето си село, в любимата къща, при любимите ми баби - нямя я вече нито къщата, нито ги има бабите...
цитирайДам, от яйце съм се излюпила. :)
цитирайНякога така се получи, че по време на големите промени 90-91 с нашите заминахме да живеем в едно родопско село с идеята, че на село по- лесон се преживява. И прави бяха, нищо не ни липсваше като цяло... Но съм решил никога повече да не се връщам там за да мога да запазя красивите си спомени...не искам да виждам в какво се е превърнало сега...Разбрах фабрика за талпи са открили...определено не ми се иска да видя изчезнала великолепната борова гора, която обожавам...
цитирай
9.
анонимен -
14.07.2007 01:21
14.07.2007 01:21
Дедо ми беше от Брезник.
цитирай
10.
анонимен -
Написаното ми допадна. Не заради ...
14.07.2007 04:56
14.07.2007 04:56
Написаното ми допадна. Не заради чувството на тъга, което никога не съм харесвал и лично изпитвал, а заради привързаността към земята и безискустният, естествен и простичък стил на мислене и изразяване. Моите поздравления!
цитираймясто знам,но три поколения жени самотни там!Защо ли е така......
цитирайМожем да функционираме и без мъже. Това беше едно пътуване към себе си за всяка една от нас. Жените имат нужда от време за себе си. И аз съм щастлива, че излязохме по женски точно в тази конфигурация.
цитирайМного колоритен и емоционален разказ.
Разбирам те какво означава :три жени, пряко родословие. Моите и двете ги няма, но спомените ми са живи за тях двете.
И аз като тебе имах по-силна връзка с баба ми, която ме отгледа. Другата не помня. Тук предположих, че е по майчина линия.
Защо си мисля, че ще отидеш в по-скоро време и няма да чакаш 15г.?
цитирайРазбирам те какво означава :три жени, пряко родословие. Моите и двете ги няма, но спомените ми са живи за тях двете.
И аз като тебе имах по-силна връзка с баба ми, която ме отгледа. Другата не помня. Тук предположих, че е по майчина линия.
Защо си мисля, че ще отидеш в по-скоро време и няма да чакаш 15г.?
14.
анонимен -
Ярославци е селото!
27.10.2007 23:44
27.10.2007 23:44
Мога да кажа и как се казва прословутия баща на Кати и съм почти убеден, че баба ти се казва Ани ( така я знам де ). Това село ми носи такива спомени и на мен ,че само като се сетя ми идва да подкарам колата, и да отида там. arnette пиши ми на мейла kdfv@abv.bg да ми кажеш дали съм прав.Много ми е интересно.
цитирай
15.
анонимен -
hubavo...i tujno!
26.12.2007 23:06
26.12.2007 23:06
pripomnih si...zamislih se...a kak mrazia tova da mi se slu4va!
цитирай
