Arnette, ti si iztrestjala

намери покой с мен... наистина звучи добре - сещам се за Майстора на Булгаков, за съжаление покоят е все по-дефицитен...

леле човече мое да не съм много важно какво ще кажа но ме утепа с тия думи... трябваше да ги прочета по сериозно за да вникна в тях добре. Само не разбирам тоз печеливш от тотото защо не му кажеш... някво грехота е да се крият такива прекрасни думи.

ПС: Ей гледа ми се Леон зарад тебе.... заглавието нарочно ли е с името на оназ яка песен на Sting - Shape of my heart?

Поздрави...

Благодаря ти за думите. Разбира се, че се сетих за песента, когато го кръщавах, а и това наистина е сърцето ми в момента.
"Печелившият" ще почака още много дълго, докато разбере за това. Ако изобщо му кажа някога. Така е по-добре и за двама ни.

... не те ли мъчи така това някак?

"В безумието на любовта си дори пожелах да разкъсам веригите на собствения си затвор." Имай Силата! Усмивка. Топла.

вярно, тези поетически откровения не ги очаквах от тебе... ;)
чудя се само дали когато копнежът ти бъде удовлетворен няма да се "прехвърлиш" нататък или това наистина е Истинския и Единствения??

Никак даже, защото така трябва да бъде. Аз си нося вината, всяко действие си носи последствията, така е редно. Измъквах се твърде дълго безнаказано, но и за мен дойде "видов ден". Сега мога единствено да си стоя сама в колата, в тъмната уличка и да гледам към прозореца на стаята му. Вече нямам смелост да вляза, нямам и право, освен ако не ме покани....
А той няма да ме покани. Той е единственият, който не би ме поканил, не е ли иронично :) Ще си чакам тихо, защото това заслужих.

Канела, няма такова нещо като "единствен", може би това е Голямата промяна в мен - осъзнах, че няма идеални хора, но всичко е върпос на нагласа и компромис. Научих се, че понякога трябва да мълча, да мълча и да чакам.

Е, мамка му, ще го направя!

разбивачката на сърца си получи заслуженото?!
е, не е честно пък историята да свърши дотук!!
=/ ти в мрака ?!
по-скоро това ще се окаже един от ония превратни моменти в сценария преди хепиенда... нз с кого, но го вярвам ...

Е, аз и сега съм си щастлива, не съм умряла от страдание.
Както казах "вече познавам само смирението". Това е. "Разбивачка на сърца"? Хахахха, е това е още по-голяма ирония. Защото моето е винаги най-разбито от всички техни взети заедно. Някои дори са се съмнявали в съществуването. А то милото е оооогромно и добре скрито....
За хепиенд не знам, все още нищо не е започнало.

 Наистина ли това ще е края?Мен ако питаш - едва ли.
До колкото те познавам не се предваш лесно,не се отказваш от нещата,които искаш.Но естествено може и да показваш всичко и в същото време нищо,което пък значи,че си харесваш някой от старите страсти.
Ако все пак си показала себе си такава,каквато си,за кой ли път(но все пак като за първи),то тогава се получава един скучен кръг на чакане от твоя и негова страна,на даване на сигнали и умуване дали той ги е разбрал правилно...А дали пък не станало така,че да си нямала възможност да говориш с него скоро и затова да ти е залипсвал(някак звучиш сякаш сте на огромно разстояние един от друг)?И дали преди това не си гледала на него като на поредния човек и после той да е направил нещо,с което да те е впечатлил,да сте започнали да общувате по-често и,след поредното любовно разочарование,да си се вгледала в него и да си видяла неща,които може би са там,а може би не?
Дано чакането не продължи дълго,защото ще доскучае,така или иначе ще има нови блогове...

Преустановявам всякакви поетични отклонения до второ нареждане!
Мале, направо ми се повръща от себе си, като го чета това, то бива лиготия и драма, ама това е твърде много :)