Изписаха ми скъпо лекарство, което искам здравната каса да покрие. И от тук започва ГОЛЕМИЯТ абсурд....

Стъпка по стъпка:

1. Минавам при лекар за диагноза
2. Купувам си рецептурна книжка
3. Отивам при личен лекар за заверка на рецептурна книжка (2 часа чакане пред кабинет)
4. Отивам в НЗОК за заверка на рецептурна книжка (20 минути чакане, работа с пациенти от 9 до 14 с обедна почивка от 12 до 13)
5. Отивам при личен лекар за направление за първия лекар (1 час чакане пред кабинет)
6. Отново при лекар номер едно за издаване на протокол
7. Отново при НЗОК за заверка на протокол (нямам идея колко време отнема)
8. Обратно при личен лекар с всичката документация за издаване на рецепта.

Личният ми лекар е в Люлин, РЗОК е на 15 минути път с КОЛА от там, а лекар номер едно се намира в центъра. Разбира се, работните им смени съвпадат понякога и за  това, макар с автомобил, се занимавам вече 3ти ден с това.

Искам да попитам г-жа Борисова какво се случва, ако бях тежко болна, на 70 години, без роднина с автомобил???? И лекарството ми трябва спешно? Ако ходя на работа? 2 седмици отпуска, за да мога да се снабдя с едно лекарство? 

Живеем в пълен абсурд....

На моят съпруг трябваха лекарства и знам какво е !
И за да не остане твоят глас в пустиня , ще помоля и другите блогъри да напишат своето недоволство ! Така една блог вълна ще се разлее , за да изрази нашето отношение към реда/безредието/ , което цари в България!
Желая ти здраве !
С обич! Панацея.

чини ми се, че ако не осакатим трайно и сериозно няколко от тях, никога няма да започнат да мислят... тоест, те повечето това го умеят, ама някакси така само за себе си...

тъй де... честито завръщане или какво...