Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2008 19:39 - Железопътната гара на Скарбек
Автор: arnette Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5142 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Офисът ни е в Скарбек. Емигрантски квартал по ирония на съдбата. А къщата... къщата е прекрасна, голяма, живеем и работим в нея. Често ни идват гости от цяла Европа, скучно никога не е, уединено - понякога, ако се потрудиш малко.

Понякога губя душата си и единственото, което може да ме върне на себе си е трясъкът на входната врата зад гърба ми, ритмичното потропване на подметките ми по стълбите и малкото скокче, с което финиширам на уличния тротоар пред "дома" ми.

Поне знам къде отивам... Покрай ъгъла, пред църквата, подминавам капанчето на кръстопътя и така до края на улицата. Една къща е за продан, баща ми ми каза да потърся за къща, но аз имам малка тайна - не искам да живея тук. Стигам до поредното кръстовище и тогава надолу, все надолу до моста.

Грозен е. Не можеш наистина да спреш на него и да погледаш отдолу. Може би, защото няма какво да се гледа - там са само влаковите линии. По средата има път към някакъв разпределителен пункт, но по-важното е, че има едно място, съвсем в края, където мога да се промъкна до релсите.

Седя на възвишение от чакъл. Понякога минават влакове, разбира се, и се чудя какво ли си мислят пътниците, които ме виждат, не че толкова ме интересува, но за всеки случай отвръщам глава всеки път, когато чуя треперенето на релсите. Понякога хвърлям малки парчета чакъл по тях. Просто така. Винаги пея с цяло гърло! О, как пея само, могат да ме чуят чак в Антверпен! Накрая винаги бера цветя. Покрай релсите расте нещо подобно на люляк, аз пея и си го събирам.

Докато стигна моста трябва да съм приключила, защото там не растат цветя... Минавам под него и се взирам в релсите от другата страна. Мръсно е, мъртва, отровена от индустриализация земя. Прилича на място, на което се събират бездомници. Не знам дали има бездомници в Брюксел, сигурно има... Веднъж чух стъпки и сърцето ми замря. Не побягнах, реших да посрещна каквото там идва лице в лице. Беше служител от железниците, личеше по зелената светлоотразителна жилетка. Когато го видях, ахнах леко, слагайки ръка на сърцето си. Стресната и облекчена. Засмях се притеснено и той също се усмихна. Слава Богу, не ме заговори!

После трябва да прекося доста релси. Оглеждам се за влакове, разбира се, макар и да се заигравам с идеята просто да легна там и да чакам. Когато гарата е затворена, прескачам оградата, днес, обаче, минах през изхода.

По пътя към вкъщи си мисля за Маркес и разказа му "Някой ги разрежда тези рози". Не само, че не са рози в случая, но пък и ги нося, вместо да ги взимам крадешком.

Знам какво ще се случи - звъня на звънеца, някой ми отваря, виждам сянката Му да се прокрадва по стълбите към втория етаж. Може би дори ще се размина с него, но погледите ни няма да се срещнат, няма да се поздравим. Към кухнята, грабвам ножиците, подравнявам букета си в градината и го поставям в кана на масата.

А той никога не разбира, че заради него ги нося........



Гласувай:
1
0



1. анонимен - Prosto Belgiq
25.09.2008 15:41
V Belgiq sum ot 4 godini, nqma po-samotno mqsto ot taq durjava. Pulniqt sus stydenti Leuven e edno malko selo, v koeto osven biri i povurnat po ylicite v subota i nedelq sutrin, drygo trudno se namira. Moje bi za tova programata na universiteta e tlkova yspeshna - ycheneto edinstveno ybiva samotata. Mila Arnette, nosi cvetq za sebe si i se radvai, che si otkrila takova mestence na yedinenie - tova nikoi ne moje da ti vzeme - daje Belgiq
цитирай
2. platttonnn - дом
16.04.2009 10:24
Ако търсиш,обади се.
цитирай
3. анонимен - Скарбек
26.09.2010 23:07
Това, което прочетох е покъртително и мило.Била съм два дни в Брюксел-самотно място...Сега имам покана пак за два дни но се притеснявам че мероприятието е в Скарбек май че в зала на общината, а този квартал бил особен.Може ли да ми кажете как се стига от аерогарата до там?
цитирай
4. анонимен - balgarskata darjava e sazdadena prez 681 godina
19.05.2012 13:40
dobre e razkazano no ne e li malko stra6ni4ko v skarbek da xodite tam da rabotite malko dale4ko mi se struva skarbek kvartala izprateno ot albena todorova
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arnette
Категория: Лични дневници
Прочетен: 507260
Постинги: 116
Коментари: 794
Гласове: 944
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930