Постинг
15.05.2008 14:53 -
Загубената идентичност. Тимотеюс Е. Клифман
Автор: arnette
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3506 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2008 10:47
Прочетен: 3506 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.05.2008 10:47
В нашата организация има две нива - регионално и европейско. Почти винаги активните и качествени хора биват "всмукани" във второто още преди да се усетят.
Да работиш на европейско ниво често означава, че губиш локалната си принадлежност. От член на клон-антена се превръщаш в част от работна група, комисия, екип по проект или най-високото ниво - Комите Директьор /за който ще говоря обширно по-долу и в следващи постинги/.
Също така означава и че все по-рядко ще се задържаш в държавата, от която идваш... За 24 часа сменяш всички видове транспорт, поне 3 летища, няколко държави, канапета в хола на непознати, легла в хостели, пейки по гари. Отиваш в различни части на Европа и за няколко дни управляваш проект, винаги веейки знамето на "общо-европейско-самосъзнание". Каквото и да озачава това...
Куфарът е единственото постоянно присъствие. Константата, която би следвало да ти напомня от къде идваш. Човек става емоционален. Започваш да си държиш мартениците до септември, боядисваш великденски яйца в Германия и на сутринта дъвчеш козунак с хора от 12 националности, обучавайки ги в "борба с яйца". Обикаляш католическа църква - е, какво пък, поне е християнска!
Тим Клифман. Член на Комите Директьор, финансов директор. Дребничък холандец, който управлява средствата на най-голямата мултидисциплинарна неправителствена организация на територията на Европа. Не го познавах лично, както и останалите членове на екипа ми за проекта в Рейкявик. От интернет комуникацията ни и някои слухове си бях изградила представата за същество, лишено от човешка емпатия, третираш хората като предмети, пресмятащ всичко в "риск за АЕЖЕЕ-Европа" и цифри. Не ми беше симпатичен. Все пак, трябваше да работим заедно.
По време на проекта реших да стиснем ритуално ръце и, доволна от работата му, му признах предишните си опасения. Вметнах нещо за самотата и загубата на идентичност. Тим ме разбра. И ето ни там - една ексцентрична българка, обикновено единствената българка, която си играе на мениджър и това дребно същество, мразено от половината мрежа заради безкрупулното си поведение и в същото време изглеждащо толкова тъжно и самотно, заедно в рейс на края на света под северното сияние.
"Знаеш ли, Анита, понякога така копнея да се прибера у дома. Само за да разбера, че вече не усещам дома си като "вкъщи" и дори собственото ми легло ми е чуждо. Не знам доколко съм останал холандец. Но от друга страна - какво друго бих могъл да бъда? Европеец? Само по себе си това не значи нищо друго, освен, че си загубил културната си идентичност, превърнал си се в дърво без корен." Още тогава разбрах, че Тим занапред често ще изрича собствените ми мисли на глас.
Казах му, че това е точно начинът, по който се чувствам. Казах му също, че, ако някой ме беше предупредил преди две години, че това е данът, който трябва да заплатя за всички "безплатни" пътувания, сериозно щях да се замисля дали да се захвана. Тим, бъдейки все пак практичен, ме погледна със сините си очи и ми каза "Вече е късно, нали знаеш? Ние винаги ще бъдем самотни. Но поне имаме шанса да бъдем самотни заедно. По-добре отколкото заедно и все пак самотни."
На 03.05.2008 г. в Люблана, Словения, бях избрана за член на Комите Директьор, директор европейски институции. Трябва да вляза в мандат на 01.08.2008 в Брюксел.
Когато обявиха резултатите, прегърнах Тим последен. Той ми каза, че ще се справя. Не му вярвам, но нямам друг избор.
Новоизбраният Комите Директьор 2008/2009, от ляво на дясно -
Робин Фершурен, белгийка, директор външни отношения,
Тена Прелеч, хърватка, директор вътрешни отношения,
Еврен Ерденер, тучин, генерален секретар,
Парчин Имрек, тучин, директор проекти,
моя милост, българка, директор европейски институции,
Ивон Ван Ден Берг, холандка, финансов директор.
Липсва Драган Стояновски, сърбин, по настоящем директор проекти, избран президент за нашия мандат.
Паулус, аз и Тим в Рейкявик.
Да работиш на европейско ниво често означава, че губиш локалната си принадлежност. От член на клон-антена се превръщаш в част от работна група, комисия, екип по проект или най-високото ниво - Комите Директьор /за който ще говоря обширно по-долу и в следващи постинги/.
Също така означава и че все по-рядко ще се задържаш в държавата, от която идваш... За 24 часа сменяш всички видове транспорт, поне 3 летища, няколко държави, канапета в хола на непознати, легла в хостели, пейки по гари. Отиваш в различни части на Европа и за няколко дни управляваш проект, винаги веейки знамето на "общо-европейско-самосъзнание". Каквото и да озачава това...
Куфарът е единственото постоянно присъствие. Константата, която би следвало да ти напомня от къде идваш. Човек става емоционален. Започваш да си държиш мартениците до септември, боядисваш великденски яйца в Германия и на сутринта дъвчеш козунак с хора от 12 националности, обучавайки ги в "борба с яйца". Обикаляш католическа църква - е, какво пък, поне е християнска!
Тим Клифман. Член на Комите Директьор, финансов директор. Дребничък холандец, който управлява средствата на най-голямата мултидисциплинарна неправителствена организация на територията на Европа. Не го познавах лично, както и останалите членове на екипа ми за проекта в Рейкявик. От интернет комуникацията ни и някои слухове си бях изградила представата за същество, лишено от човешка емпатия, третираш хората като предмети, пресмятащ всичко в "риск за АЕЖЕЕ-Европа" и цифри. Не ми беше симпатичен. Все пак, трябваше да работим заедно.
По време на проекта реших да стиснем ритуално ръце и, доволна от работата му, му признах предишните си опасения. Вметнах нещо за самотата и загубата на идентичност. Тим ме разбра. И ето ни там - една ексцентрична българка, обикновено единствената българка, която си играе на мениджър и това дребно същество, мразено от половината мрежа заради безкрупулното си поведение и в същото време изглеждащо толкова тъжно и самотно, заедно в рейс на края на света под северното сияние.
"Знаеш ли, Анита, понякога така копнея да се прибера у дома. Само за да разбера, че вече не усещам дома си като "вкъщи" и дори собственото ми легло ми е чуждо. Не знам доколко съм останал холандец. Но от друга страна - какво друго бих могъл да бъда? Европеец? Само по себе си това не значи нищо друго, освен, че си загубил културната си идентичност, превърнал си се в дърво без корен." Още тогава разбрах, че Тим занапред често ще изрича собствените ми мисли на глас.
Казах му, че това е точно начинът, по който се чувствам. Казах му също, че, ако някой ме беше предупредил преди две години, че това е данът, който трябва да заплатя за всички "безплатни" пътувания, сериозно щях да се замисля дали да се захвана. Тим, бъдейки все пак практичен, ме погледна със сините си очи и ми каза "Вече е късно, нали знаеш? Ние винаги ще бъдем самотни. Но поне имаме шанса да бъдем самотни заедно. По-добре отколкото заедно и все пак самотни."
На 03.05.2008 г. в Люблана, Словения, бях избрана за член на Комите Директьор, директор европейски институции. Трябва да вляза в мандат на 01.08.2008 в Брюксел.
Когато обявиха резултатите, прегърнах Тим последен. Той ми каза, че ще се справя. Не му вярвам, но нямам друг избор.
Новоизбраният Комите Директьор 2008/2009, от ляво на дясно -
Робин Фершурен, белгийка, директор външни отношения,
Тена Прелеч, хърватка, директор вътрешни отношения,
Еврен Ерденер, тучин, генерален секретар,
Парчин Имрек, тучин, директор проекти,
моя милост, българка, директор европейски институции,
Ивон Ван Ден Берг, холандка, финансов директор.
Липсва Драган Стояновски, сърбин, по настоящем директор проекти, избран президент за нашия мандат.
Паулус, аз и Тим в Рейкявик.
Няма коментари
