Постинг
18.12.2007 01:35 -
Още Турция. Милен-Синан
Толкова ми липсва лап топ. Съзнанието ми се залива с впечатления, когато съм на път, а стигна ли до компютъра - избледняват.
Исках да пиша за приятеля ми Синан, с когото се запознах преди 7 години в Интернет. Той ме подслони за една вечер в Истанбул. Странно същество, с поглед не от тук. Синан е извън времето и действителността. Нарича себе си с две лични имена - онова, което родителите му са дали и другото, което един полудял режим му е натрапил 80те години. "Милен Синан". Така пише и на визитката му. Милен-Синан е напуснал България преди 89та, той почти не знае Български. Въпреки това държи на "корените" си и винаги говори за България като за своя родина и дом.
Понякога Милен-Синан се чувства не на място в Турция - твърди, че единствено в Истанбул може да се усети по-уютно, повече себе си. Презира консерватизма в малките градове, оценява подигравателно мъжките кафенета, носенето на забрадки и начина, по който общността те отхвърля ако не спазваш определени порядки.
Милен-Синан е бил бит от турци в собствената си държава. Защото има пиърсинг, защото е излизал с момичета, които пушат и се смеят силно, защото е различен.
Намерил е своето място в една пряка на истанбулския еквивалент на Витошка - прекрасно таванско апартаментче с балкон и изглед към Босфора. Измисля дизайн за тениски и ги продава по интернет. Слуша странна музика, гледа гъби и има инцидентен съквартирант от Щатите, който вместо 10 дни, стои вече трети месец.
С въпросният американец проведохме интересен разговор за гледната точка на САЩ върху ЕС. Той беше образован доста добре. Цял живот си е мислел, че иска да работи в голяма корпорация, само за да разбере, че мрази живота си 3 месеца, след като е започнал работа. Бил е "корпоративна кучка" както се изрази и му е коствало 3 години да спечели достатъчно пари, за да се измъкне. Сега обикаля света и доброволства. Последно беше обучавал на английски деца в някакво непалско село. Хареса ми.
Моят приятел малко му се дразни. Чуди се кога ще си тръгне. Но се държи мило с него.
Синан много тържи на чистотата, изобщо всички турци са така. Задължително се събуваш преди да влезеш. Сваляш си чехлите, преди да излезеш на терасата и слагаш други, специално за тази цел. По време на Агората в Ескишехир трябваше да слагаме наелонови калцуни всеки път, когато влизахме в салоните, където бяхме настанени. Един мой приятел от Пасау се бъзикаше как чистачът миел пред него, когато влязъл в банята, измил след като минал, обирал водата, докато бил под душа и после пак забърсал, когато излязал.
Хубави хора.....
Исках да пиша за приятеля ми Синан, с когото се запознах преди 7 години в Интернет. Той ме подслони за една вечер в Истанбул. Странно същество, с поглед не от тук. Синан е извън времето и действителността. Нарича себе си с две лични имена - онова, което родителите му са дали и другото, което един полудял режим му е натрапил 80те години. "Милен Синан". Така пише и на визитката му. Милен-Синан е напуснал България преди 89та, той почти не знае Български. Въпреки това държи на "корените" си и винаги говори за България като за своя родина и дом.
Понякога Милен-Синан се чувства не на място в Турция - твърди, че единствено в Истанбул може да се усети по-уютно, повече себе си. Презира консерватизма в малките градове, оценява подигравателно мъжките кафенета, носенето на забрадки и начина, по който общността те отхвърля ако не спазваш определени порядки.
Милен-Синан е бил бит от турци в собствената си държава. Защото има пиърсинг, защото е излизал с момичета, които пушат и се смеят силно, защото е различен.
Намерил е своето място в една пряка на истанбулския еквивалент на Витошка - прекрасно таванско апартаментче с балкон и изглед към Босфора. Измисля дизайн за тениски и ги продава по интернет. Слуша странна музика, гледа гъби и има инцидентен съквартирант от Щатите, който вместо 10 дни, стои вече трети месец.
С въпросният американец проведохме интересен разговор за гледната точка на САЩ върху ЕС. Той беше образован доста добре. Цял живот си е мислел, че иска да работи в голяма корпорация, само за да разбере, че мрази живота си 3 месеца, след като е започнал работа. Бил е "корпоративна кучка" както се изрази и му е коствало 3 години да спечели достатъчно пари, за да се измъкне. Сега обикаля света и доброволства. Последно беше обучавал на английски деца в някакво непалско село. Хареса ми.
Моят приятел малко му се дразни. Чуди се кога ще си тръгне. Но се държи мило с него.
Синан много тържи на чистотата, изобщо всички турци са така. Задължително се събуваш преди да влезеш. Сваляш си чехлите, преди да излезеш на терасата и слагаш други, специално за тази цел. По време на Агората в Ескишехир трябваше да слагаме наелонови калцуни всеки път, когато влизахме в салоните, където бяхме настанени. Един мой приятел от Пасау се бъзикаше как чистачът миел пред него, когато влязъл в банята, измил след като минал, обирал водата, докато бил под душа и после пак забърсал, когато излязал.
Хубави хора.....
