Постинг
01.08.2007 22:22 -
Моят Лопез
Автор: arnette
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8820 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2007 02:48
Прочетен: 8820 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 18.12.2007 02:48
Искам да разкажа една история.
Някога отглеждах ротвайлер на име Лопез. Кучето беше изключително расово - майка и баща шампиони - най-красивото, което съм виждала и до ден днешен /не, не, защото беше мое, не бях аз собственичката/. Лопез, или Попо, както го наричах, имаше един единствен дефект - беше болен от гигантизъм и надраснал с 4 сантиметра дори най-високия допустим стандарт. Беше отлично възпитано куче, в него не се съдържаше грам агресия, беше обичлив и много сърдечен голям мечо! Цапкаше си със смешна походка редом мене и най-голямо щастие в живота му доставяха две неща: да намери автомобилна гума, да се разхожда гордо с нея, след като я "нарами" на врата си и да се храни в моята компания. Даже отказваше да яде, когато ме няма.
Интелигентен, възпитан, спокоен характер с голяяямо сърце. Единственото му "прегрешение" беше, че плашеше с чудовищните си размери - главата му беше в пъти по-голяма от моята. Лопез никога не е нападал куче, камо ли човек. Въпреки това, хората се плашеха от него - крещяха "махнете го този убиец, водете го с намордник, вържете го на верига". Но не върху това искам да акцентирам.
Начинът, по който останалите кучета третираха Попо, будеше в мен недумение и разсъждения за отношенията по принцип. Нямаше четириног любимец в квартала, от най-смешните булонки, през грациозните гончета, та чак до изнемощелите помияри, което да не го нападаше в мига, в който го зърне.
Спускаха се по единично или направо на глудница и лаеха освирепяло срещу него. Никога не смееха да се доближат достатъчно, за да го захапят, но пръскаха лиги от злост. Попо винаги стоеше спокоен и гледаше въпросително. После се извръщаше към мен в очакване на заповед - милото животно искаше да види дали аз се чувствам застрашена и имам ли нужда от защита. Никога не съм му давала карт бланш за атака, той също избягваше своеволия, тъй като и двамата отлично знаехме колко кървав и разпарчетосан ще бъде резултатът за противника - ротвайлерът обладава една от най-силните захапки в кучешкия свят и без особено усилие може да прекърши и най-здравата кост в човешкото тяло, тазобедрената.
Никога няма да забравя и леката сянка на тъга в погледа му, тъга, породена от самотата му - никое куче не желаеше да играе с него. Попо не разбираше защо предизвиква такава ненавист и злоба в събратята си, а аз не вярвах, че ще ме разбере, ако му обясня.
И така, волю-неволю, човешкото му семейство се превърна в единствените му приятели. Обичахме го много и той ни се отплати с цялата си преданост, нелепи клоунски номера и мечешки прегръдки.
Почина миналата година. Дори и в последните му дни, когато беше видно, че животът и силите го напускат, другите кучета продължаваха да го нападат.
Смешно е да видиш как момиче, почти по-малко от кучето си, го брани от измършавяли псета. Смешно, но донякъде тъжно.
Почивай в мир, Попо, ти беше и ще си останеш единствен!
Някога отглеждах ротвайлер на име Лопез. Кучето беше изключително расово - майка и баща шампиони - най-красивото, което съм виждала и до ден днешен /не, не, защото беше мое, не бях аз собственичката/. Лопез, или Попо, както го наричах, имаше един единствен дефект - беше болен от гигантизъм и надраснал с 4 сантиметра дори най-високия допустим стандарт. Беше отлично възпитано куче, в него не се съдържаше грам агресия, беше обичлив и много сърдечен голям мечо! Цапкаше си със смешна походка редом мене и най-голямо щастие в живота му доставяха две неща: да намери автомобилна гума, да се разхожда гордо с нея, след като я "нарами" на врата си и да се храни в моята компания. Даже отказваше да яде, когато ме няма.
Интелигентен, възпитан, спокоен характер с голяяямо сърце. Единственото му "прегрешение" беше, че плашеше с чудовищните си размери - главата му беше в пъти по-голяма от моята. Лопез никога не е нападал куче, камо ли човек. Въпреки това, хората се плашеха от него - крещяха "махнете го този убиец, водете го с намордник, вържете го на верига". Но не върху това искам да акцентирам.
Начинът, по който останалите кучета третираха Попо, будеше в мен недумение и разсъждения за отношенията по принцип. Нямаше четириног любимец в квартала, от най-смешните булонки, през грациозните гончета, та чак до изнемощелите помияри, което да не го нападаше в мига, в който го зърне.
Спускаха се по единично или направо на глудница и лаеха освирепяло срещу него. Никога не смееха да се доближат достатъчно, за да го захапят, но пръскаха лиги от злост. Попо винаги стоеше спокоен и гледаше въпросително. После се извръщаше към мен в очакване на заповед - милото животно искаше да види дали аз се чувствам застрашена и имам ли нужда от защита. Никога не съм му давала карт бланш за атака, той също избягваше своеволия, тъй като и двамата отлично знаехме колко кървав и разпарчетосан ще бъде резултатът за противника - ротвайлерът обладава една от най-силните захапки в кучешкия свят и без особено усилие може да прекърши и най-здравата кост в човешкото тяло, тазобедрената.
Никога няма да забравя и леката сянка на тъга в погледа му, тъга, породена от самотата му - никое куче не желаеше да играе с него. Попо не разбираше защо предизвиква такава ненавист и злоба в събратята си, а аз не вярвах, че ще ме разбере, ако му обясня.
И така, волю-неволю, човешкото му семейство се превърна в единствените му приятели. Обичахме го много и той ни се отплати с цялата си преданост, нелепи клоунски номера и мечешки прегръдки.
Почина миналата година. Дори и в последните му дни, когато беше видно, че животът и силите го напускат, другите кучета продължаваха да го нападат.
Смешно е да видиш как момиче, почти по-малко от кучето си, го брани от измършавяли псета. Смешно, но донякъде тъжно.
Почивай в мир, Попо, ти беше и ще си останеш единствен!
Донесен от Хараре. Те там са много големи, и много добродушни и търпеливи. Почина преди няколко години, на 14 г.
Имаше поколение от мъжки Ротвайлер. Страхотни кученца!!!
Но след това не можа повече- как не я мъчеихме.
Но имаще от един Каракачанец - също хубави, но не и чисткокръвни.
Много плакахме всички в семейството...
Част от нас си беше отишла...
Този постинг ме накара да си припомня какво страхотно куче е Ротвалерът!!!
Хапваше здраво- за още други три нормални кучета. Ббаите от махалата казваха- "Пържолите са му на гъбра Стигна до 64 кг.
Сега гледам снимката, която е публикувана в един в-к 1998г.Статията е : Свирепо куче ли е Ротвайлерът?
Голяма любов и уважение към тази порода. И сега като видя такова куче се заглеждам - но все са дребни и късокраки. Е, толкова много я обичахме всички, но и заслужаваше- невероятно умни кучета!!!
Късмет е да имаш такъв домашен (любимец.
Лека вечер , че се натъжих все пак!!!
цитирайИмаше поколение от мъжки Ротвайлер. Страхотни кученца!!!
Но след това не можа повече- как не я мъчеихме.
Но имаще от един Каракачанец - също хубави, но не и чисткокръвни.
Много плакахме всички в семейството...
Част от нас си беше отишла...
Този постинг ме накара да си припомня какво страхотно куче е Ротвалерът!!!
Хапваше здраво- за още други три нормални кучета. Ббаите от махалата казваха- "Пържолите са му на гъбра Стигна до 64 кг.
Сега гледам снимката, която е публикувана в един в-к 1998г.Статията е : Свирепо куче ли е Ротвайлерът?
Голяма любов и уважение към тази порода. И сега като видя такова куче се заглеждам - но все са дребни и късокраки. Е, толкова много я обичахме всички, но и заслужаваше- невероятно умни кучета!!!
Късмет е да имаш такъв домашен (любимец.
Лека вечер , че се натъжих все пак!!!
аз никога не съм имала куче, просто не ги харесвам достатъчно... но това, което си споделила е много разчувстващо...
цитирайТъжна история!
Особено като се има предвид че изобилства с такива истории и в нашият, човешки живот!
цитирайОсобено като се има предвид че изобилства с такива истории и в нашият, човешки живот!
Хубаво куче ще да е било. Представих си го даже.
Само това име...Попо. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.:)
цитирайСамо това име...Попо. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.:)
Естествено, като породисто животно, носеше натрапено от развъдника име плюс даденото от стопаните. Милото животно се зовеше Бакс Лила Лопез. Само аз му виках Попо, с ударение на последното "о". Приличаше му много.
цитирайМного добре мога да си представя картинката, когато другите кучета са го джафкали, а той милия е седял неразбиращ и тъжен. До преди 2-3 години и аз имах куче-немски дог. Не знам дали ти гожори нещо породата, но беше 75 кила и доста едро животно, което само като излаеше плашеше всичко живо около мен-за какво му е да напада като само с лая си ги плаши. По същия начин горкото животинче страдаше самичко, защото никое друго куче в квартала не искаше да си играе с него, а милия беше толкова добър и дружелюбен-никога никого не е нападал. И сега ми става толкова мъчно за него....
цитирайИмах Басет ...много добродушен ... добър просто до глупост .... разхождаме се в парка и два пекинеза се втурнаха да го хапят ...единият налита отпред; другия- отзад.... а той ме гледа с големите си вечно тъжни очи- "Отърви ме!!!" ..... разгоних аз наглите псета и му вика - "абе само с едно "ав" и няма да разбереш че си ги глътнал ".... ама нейсе ...
Поста ти ме направи тъжна .... наложи се да го приспим ... мина доста време вече, но не си вземам ново куче ... и още ми липсва
цитирайПоста ти ме направи тъжна .... наложи се да го приспим ... мина доста време вече, но не си вземам ново куче ... и още ми липсва
8.
анонимен -
az vidqh
18.10.2007 20:32
18.10.2007 20:32
az vidqh kak edin boldok ubiva malko i beza6titno ku4ence
dokato nego udo6i no go pusna be6e mn gadno itajno
цитирайdokato nego udo6i no go pusna be6e mn gadno itajno
9.
анонимен -
Някои помнят
03.02.2008 20:28
03.02.2008 20:28
Жалко за кучето, но не забравяй че някои още помнят. Произлизаше от майка с фалшиво родословие и баща ,който никога не е ходил по изложби щото беше с една педя над стандарта.
Помниме и когато гърка го насъска по средноазиатеца в "Младост". Помниме и как го упоявахте за да го изкарате на изложба. Жалко че нямаше кой вас да упои за да не вдигате скандали с всички и за всичко. Всички са щастливи, че вече не ви виждаме по градинки и изложби!!!
цитирайПомниме и когато гърка го насъска по средноазиатеца в "Младост". Помниме и как го упоявахте за да го изкарате на изложба. Жалко че нямаше кой вас да упои за да не вдигате скандали с всички и за всичко. Всички са щастливи, че вече не ви виждаме по градинки и изложби!!!
