Постинг
08.07.2007 22:03 -
Shota
Навсякъде ми е скучно.
Тези дни светът се е отказал от задължението, което доброволно и съвестно изпълняваше до момента - да ме забавлява. Отвътре съм станала скучна аз, това ще да е. Щом започнах да се отегчавам от емо-образа, който поддържам напоследък.... Твърде дълго се задържа за моя вкус.
Всеки път заспивам с мисълта, че утре е ново начало. Всяка сутрин забравям какво съм си обещала. Това май ме натъжава. Срещам сериозни трудности с дефинирането на какво чувствам и какво мисля. Размиват се често, а като средно-умно момиче, зная, че това не е добре.
Копнея за промяна, желая приключения. Но аз съм консуматор - чуждо ми е намерението да си мърдам пръста по въпроса. Искам забавление тук и сега и вярвам, че мое изконно право е да го изисквам, ДАЙТЕ МИ ГО!
Днес, повече от всякога усещам бунта, който се надига в мен така дълго. Възпитано натисках главата му стремглаво надолу всеки път, когато подаваше очи към света. Но днес е различен ден, хубав ден, в който се запитах - защо трябва сама да си поставям ограничения?
Раменете вече ме болят прекалено непоносимо. Ха, пак емо-шит! драматизирам - не болката, нея мога да търпя, отегчението е това, което днес ме прави друга.
Махам спирачките, нека крилата израснат свободно.
Утре ще полетя!
Ах, колко, колко само ще ми бъде забавно...
Тези дни светът се е отказал от задължението, което доброволно и съвестно изпълняваше до момента - да ме забавлява. Отвътре съм станала скучна аз, това ще да е. Щом започнах да се отегчавам от емо-образа, който поддържам напоследък.... Твърде дълго се задържа за моя вкус.
Всеки път заспивам с мисълта, че утре е ново начало. Всяка сутрин забравям какво съм си обещала. Това май ме натъжава. Срещам сериозни трудности с дефинирането на какво чувствам и какво мисля. Размиват се често, а като средно-умно момиче, зная, че това не е добре.
Копнея за промяна, желая приключения. Но аз съм консуматор - чуждо ми е намерението да си мърдам пръста по въпроса. Искам забавление тук и сега и вярвам, че мое изконно право е да го изисквам, ДАЙТЕ МИ ГО!
Днес, повече от всякога усещам бунта, който се надига в мен така дълго. Възпитано натисках главата му стремглаво надолу всеки път, когато подаваше очи към света. Но днес е различен ден, хубав ден, в който се запитах - защо трябва сама да си поставям ограничения?
Раменете вече ме болят прекалено непоносимо. Ха, пак емо-шит! драматизирам - не болката, нея мога да търпя, отегчението е това, което днес ме прави друга.
Махам спирачките, нека крилата израснат свободно.
Утре ще полетя!
Ах, колко, колко само ще ми бъде забавно...
Следващ постинг
Предишен постинг
