Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2006 03:45 - МАМА
Автор: arnette Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4036 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 02.12.2006 03:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всичко за майка ми.... И моята майка също... Мама, мами.....
Клишета.

Днес плаках и виках майка ми. Въргалях се в завивките и хлипах "Мамо, мами, маме". Не посмях да й се обадя. От много време не се разбирам с майка ми. Толкова съм й обидена, така предадена се чувствам, че само, като се доближи до мен, се вкочанявам, стягам тялото и духа си.

Спомям си как я чаках всеки уикенд, стъпила на табуретка пред шпионката. Очите ми се пълнят със сълзи, когато се сещам как я умолявах да не прибира поредния помияр и тя избра него пред мен. Думите й "Поне кучетата ми показват някаква обич" още кънтят в черепната ми кутия. Случвало се е да съм болна и да стена от болка, а тя да излиза и да води котката на лекар.

Нагрубявала съм я много пъти. Унижавала съм я, крещяла съм обиди. Казвала съм най-тежките думи "ти не си ми майка". Била съм готова да я заплюя в лицето, заради цялата болка, която ми причини. Тя беше убедена, че баща ми ме настройва против нея, а аз все и повтарях, че няма нужда някой да ме настройва, тя самата се справя достатъчно успешно.

Миналата година, след един скандал с баща ми, седеше в стаята ми с празен поглед и говореше тихо: "Цял живот искаш да си щастлив, искаш накакви неща, поставяш си цели и накрая? Той живота си минава и осъзнаваш, че те е подминал. Омръзна ми да чакам, кога ще живея, къде е моя живот?"

Майка ми бше страшно красива жена, но нещо в нея се счупи. Може би винаги е било пукнато и се е крепяло просто едва-едва. Когато бях малка, я обожавах. Тя беше всичко за мен, гордеех се с нея. А по-късно порастнах и се срамувах от нея.

Онзи ден се разходих с нея. Малко - от нейния блок до моя. Беше ми приятно, наистина. Лъжех я, че всичко с мен е наред, за да не се притеснява и за да я зарадвам. Едва изчаках да се разделим и избухнах в сълзи. По дяволите - ОБИЧАМ Я! Тя е моята майка, нямам друга. И някой ден ще я загубя. Винаги съм и била обидена, че не е намерила пътя към мен, а може би аз съм го затворила. И дали някога се опитах да достигна до нея?

Щастлива ли е мама? Дали и тя не плаче вечер, когато е сама с кучетата си. А после идва при мен и баща ми и ние я нагрубяваме. Сигурно и мама е самотна. Дали още чака живота си, или пък вече го живее? Какво ли прави през деня, какво я радва, усмихва ли се, смее ли се? Искам да я поканя на гости и да си поговорим, искам да се гушна в нея,  да си поплача и така да заспя.

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!

Толкова отдавна не съм и го казвала.....


Тагове:   мама,


Гласувай:
0



1. piccola - Арнет,
02.12.2006 09:07
не пропускай момента....!!!!!
цитирай
2. esen - Разплака ме, Арнет!
02.12.2006 10:22
Може би, защото отдавна съм загубила моята майка.
Не се бави!
Колко малко му трябва на човек, а как трудно го получава...
цитирай
3. анонимен - ...
02.12.2006 10:27
щях да се разплача докато го четях.. замислих се, колко много аз пренебрегвам хората, които ме обичат най-много и колко често се държа грубо с тях. как може да сме толкова неблагодарни?
цитирай
4. ave - от една майка
02.12.2006 10:46
Никой не ни учи как да сме най-добрите майки или най-добрите дъщери и синове. Обречени сме все да грешим, може би. Затова слушай сърцето и кажи най-хубавите слова на своята майка, за да и позволиш и тя да ти каже онова , което е най-важно на света, обречени сме на най-висшата и красива любов майчината. Това никой не може да го промени.
Другото, което си чула или видяла не е дошло от сърцето...
цитирай
5. ady - И мен ме разплака
02.12.2006 11:36
направи всичко за да и го кажеш.
цитирай
6. ave - Благодаря ти
02.12.2006 17:32
Благодаря ти мило момиче, че написа тези редове! Цял ден мисля, дали и мойто дете не страда така. Тя е на твойта възраст и е далече.
А ти си само в другия блок...
Душата ти е чиста и в нея има частица и от мама. Прости и дай прошка. Така ти ще станеш по-добра майка за твойте деца.
цитирай
7. анонимен - Кажи и
05.12.2006 09:35
Моя съвет е да я поканиш и да и признеш мислите и чувствата си. Тя сигурно ще те разбере. Няма защо да се страхуваш от истината. The truth will set you free:)

sgp000bg
цитирай
8. platttonnn - жертва
07.01.2007 10:25
Здравейте,трябва да излекувате чувството си за вина.Ние сме жертва на жертви.Вие сте интелигентна,трябва да прекъснете веригата!Майка ви има проблеми.Известно ли ви е кой взима куче и кой котка?
цитирай
9. arnette - Всъщност не
14.01.2007 11:37
Ако говорите за някаква символика, не, не ми е известно и ще ми е интересно да науча.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arnette
Категория: Лични дневници
Прочетен: 708861
Постинги: 116
Коментари: 794
Гласове: 944
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031