Постинг
23.11.2006 02:04 -
Arnette does Italy part 2: ХЕЛУИН
Автор: arnette
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7492 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2006 11:24
Прочетен: 7492 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 23.11.2006 11:24
След като се изкъпах и блаженно смених дрехите си във фънки квартирата на моя мил приятел от детинство Владислав, тръгнахме на парти по случай Хелуин.
Клубът беше много странен - залата, в която имахме запазена маса, беше все още заета, тъй като някакви хора вечеряли вътре! Даже, когато ни пуснаха, те все още си папкаха десерта. Ние бяхме на втория етаж и се чувствах сякаш ги забавляваме. Ето прекрасната гледка, която ни се откриваше
Друга странност беше, че на влизане ни връчиха едни сини пликове, в които да приберем обувките си! Е, намери се логично обяснение по-късно - целият под представляваше меки възглавници. Ужасно е трудно да се тенцува на такава повърхност по чорапки.
Всички се бяха маскирали много приятно, имаше дяволки, окървавени убийци, плейбой-зайчета, войници, мафиоти. Точките ми обраха двама италианци, които се бяха докарали досущ като Луиджи и Марио от Супер Марио. Вицът в цялата работа беше, че те действително се казваха Марио и Луиджи :) Определено, обаче, най-атрактивна беше сестра Бети.
Казва се Джеймс и е единственият гей в университета. Приятел на моя домакин го питал веднъж "Абе, не ти ли е гадно да ти го вкарват в гъза?", на което Джеймс реагирал съвсем нормално- "Ми, какво да ти кажа, наистина е много гадно, ама като стигне до простатата, става лудницааааа!". Обичам честни и открити хора.
С нас беше и Фердинандо - полу-мексиканец, полу-италианец, който дойде миналата година в БГ и се влюби в Градина. Ферди реши да си покаже коронния номер при напиване:
Влади се напи и искаше да "поебе" малко, та ме накара да остана още час и половина в клуба. Малко се притесних, тъй като не помнех много добре как точно сме стигнали до там и пътя обратно... Още не бях и запомнила точната му пряка на Пиаца Мария ин Трастевере. Разбрахме се да ме чака на фонтана след еди-колко си време. Постоях си аз, мотах се и реших да си ходя и да търся дома. Е, какво да видя?
Влади, в цялата му прелест, бичува всичко живо и крещи! Мадамата била твърде пияна и не могли да и намерят обувките. Кофти за него, но добре за мен - няма да се губя нощем из Рим.
По пътя се натъкнахме на много интересни забележителности, които повечето туристи пропускат. Като начало търсихме място за пиш-пауза. Обаче се озовахме на площадче, пълно с карабинери.
Пиаца Мадама - най-охранявания площад в Рим тази нощ, хаххахха!
Следващото, което Влади ми показа, обаче, ме втрещи. Не съм сигурна, че тези се намират дори и в България все още, а той го открил случайно, пак при обществено облекчаване след тежка вечер. Обърнете внимание на дясната долна част на знака....
Ето, синята идея е все още жива във Вечния град! Хихиххихи.
Прибрахме се и аз припаднах!
Клубът беше много странен - залата, в която имахме запазена маса, беше все още заета, тъй като някакви хора вечеряли вътре! Даже, когато ни пуснаха, те все още си папкаха десерта. Ние бяхме на втория етаж и се чувствах сякаш ги забавляваме. Ето прекрасната гледка, която ни се откриваше
Друга странност беше, че на влизане ни връчиха едни сини пликове, в които да приберем обувките си! Е, намери се логично обяснение по-късно - целият под представляваше меки възглавници. Ужасно е трудно да се тенцува на такава повърхност по чорапки.
Всички се бяха маскирали много приятно, имаше дяволки, окървавени убийци, плейбой-зайчета, войници, мафиоти. Точките ми обраха двама италианци, които се бяха докарали досущ като Луиджи и Марио от Супер Марио. Вицът в цялата работа беше, че те действително се казваха Марио и Луиджи :) Определено, обаче, най-атрактивна беше сестра Бети.
Казва се Джеймс и е единственият гей в университета. Приятел на моя домакин го питал веднъж "Абе, не ти ли е гадно да ти го вкарват в гъза?", на което Джеймс реагирал съвсем нормално- "Ми, какво да ти кажа, наистина е много гадно, ама като стигне до простатата, става лудницааааа!". Обичам честни и открити хора.С нас беше и Фердинандо - полу-мексиканец, полу-италианец, който дойде миналата година в БГ и се влюби в Градина. Ферди реши да си покаже коронния номер при напиване:
Влади се напи и искаше да "поебе" малко, та ме накара да остана още час и половина в клуба. Малко се притесних, тъй като не помнех много добре как точно сме стигнали до там и пътя обратно... Още не бях и запомнила точната му пряка на Пиаца Мария ин Трастевере. Разбрахме се да ме чака на фонтана след еди-колко си време. Постоях си аз, мотах се и реших да си ходя и да търся дома. Е, какво да видя?
Влади, в цялата му прелест, бичува всичко живо и крещи! Мадамата била твърде пияна и не могли да и намерят обувките. Кофти за него, но добре за мен - няма да се губя нощем из Рим.По пътя се натъкнахме на много интересни забележителности, които повечето туристи пропускат. Като начало търсихме място за пиш-пауза. Обаче се озовахме на площадче, пълно с карабинери.
Пиаца Мадама - най-охранявания площад в Рим тази нощ, хаххахха!Следващото, което Влади ми показа, обаче, ме втрещи. Не съм сигурна, че тези се намират дори и в България все още, а той го открил случайно, пак при обществено облекчаване след тежка вечер. Обърнете внимание на дясната долна част на знака....
Ето, синята идея е все още жива във Вечния град! Хихиххихи.Прибрахме се и аз припаднах!
