Постинг
20.11.2006 05:22 -
Аз се върнах. При себе си.
От петък насам съм старата аз! Арнет се завърна, хорааа!
Онова силно момиче, което се смее силно, говори високо, абе - шумното и дразнещото, е отново тук. За ужас на някои :)
Сигурно е имало хора, които са се радвали на спада ми. Има много лица, които завиждат на житие-битието ми. Което е много смешно, защото нищо не съм получила даром - просто е въпрос на перцепция на света. Умение да виждаш красивото и доброто, новото и интересното във всяко смешно млако нещо от ежедневието.
Заредена съм с нови сили, Човекът вече е незначителен, прежален, преболедуван. Не изпитвам злоба, не искам отмъщение и съм щастлива, че се отървах от тези низки и дребнави мисли. Дори ме е срам, че съм ги изпитвала.
Спазвам си поста и тази седмица ще отида в храма да се помоля. Бях забравила колко ме зареждат светите места - спокойствието, което откривам там е равнозначно на прегръдката на любим човек.
Отново вярвам, че Го има. Знам, че е горе и не ми е обърнал гръб, той никога няма да ме изостави. Осъзнаването, че не съм сама на този свят ми дава сили да вървя напред. А след мен - и потоп! :Р
Аз съм щастлив човек. Припомних си какво притежавам - най-великия си шедьовър, а имено - аз самата. Защото аз сглобявах себе си така дълго... Дялках личността и качествата си като скулптур, рисувах образа си в очите на останалите, пишех личната си история в съзнанието си.
Аз знам, че съм постигнала много и се гордея със себе си. И няма на земята човек, който да ме прекатури. Не, не и на този свят. Аз съм НЕПОКЛАТИМА като Гибралтар!
Обичам живота си!
Онова силно момиче, което се смее силно, говори високо, абе - шумното и дразнещото, е отново тук. За ужас на някои :)
Сигурно е имало хора, които са се радвали на спада ми. Има много лица, които завиждат на житие-битието ми. Което е много смешно, защото нищо не съм получила даром - просто е въпрос на перцепция на света. Умение да виждаш красивото и доброто, новото и интересното във всяко смешно млако нещо от ежедневието.
Заредена съм с нови сили, Човекът вече е незначителен, прежален, преболедуван. Не изпитвам злоба, не искам отмъщение и съм щастлива, че се отървах от тези низки и дребнави мисли. Дори ме е срам, че съм ги изпитвала.
Спазвам си поста и тази седмица ще отида в храма да се помоля. Бях забравила колко ме зареждат светите места - спокойствието, което откривам там е равнозначно на прегръдката на любим човек.
Отново вярвам, че Го има. Знам, че е горе и не ми е обърнал гръб, той никога няма да ме изостави. Осъзнаването, че не съм сама на този свят ми дава сили да вървя напред. А след мен - и потоп! :Р
Аз съм щастлив човек. Припомних си какво притежавам - най-великия си шедьовър, а имено - аз самата. Защото аз сглобявах себе си така дълго... Дялках личността и качествата си като скулптур, рисувах образа си в очите на останалите, пишех личната си история в съзнанието си.
Аз знам, че съм постигнала много и се гордея със себе си. И няма на земята човек, който да ме прекатури. Не, не и на този свят. Аз съм НЕПОКЛАТИМА като Гибралтар!
Обичам живота си!
радвам се за теб!
рано или късно човек отново намира себе си, но въпроса е защо трябва да се губи...дори и в нечии други очи...
когато отидеш на твоето място..пусни ме и мен там...за секунда.....!
цитирайрано или късно човек отново намира себе си, но въпроса е защо трябва да се губи...дори и в нечии други очи...
когато отидеш на твоето място..пусни ме и мен там...за секунда.....!
Какво разбираш от Гибралтар. Той се клати понякога, когато излитат самолети. Освен това там живеят маймуни, които подскачат като зайци и ядат чипс.
Освен това, недей да се плезиш и не ми говори високо, защото съм ниска. :)))))
Радвам се за теб!!!! Уф! Тая piccla вече ти го е казала...
цитирайОсвен това, недей да се плезиш и не ми говори високо, защото съм ниска. :)))))
Радвам се за теб!!!! Уф! Тая piccla вече ти го е казала...
3.
dosheva -
:):):):)
20.11.2006 15:37
20.11.2006 15:37
Браво!
:):):):) и само напред!
цитирай:):):):) и само напред!
4.
анонимен -
Време беше...
20.11.2006 20:55
20.11.2006 20:55
Няма да падаш повече така! Още колко пъти трябва да ти се случва, за да станеш по-силна най-накрая? Стягай се, следващият да не го ревеш толкова. ;)
цитирай
5.
анонимен -
сети се
20.11.2006 22:41
20.11.2006 22:41
Айде де, крайно време беше. Направо досега ми беше гузно да се заяждам с тебе, като си такава сдухана... :)
цитирайХайде-хайде :) Готова съм за битки....
цитирайНапред или назад,най добрата си!Назад е познато-регресия,внимавай докъде,тя дава но и отнема?Напред е неизвестно и затова интересно!Забелязвам възхита от преминалите в другият лагер.Дано запазиш природата си.Безпокойствието води към настинки-хрема!
цитирай