Името й е Отчаяние. Тя реши да освободи тъгата си и светът ще се удави в нея. Не заслужава да съществува вселена, в която е възможно да има такава болка.

Крачи нощем по опожарени улици, изпълнени с тичащи в паника хора. Наоколо падат сгради и се вдига прах. Има шум, ужасно много шум, но тя върви и не чува нищо. Зарево огрява нощното небе и дори луната е кървава. Главата и е наведена и не забелязва нищо около себе си.

Върви без посока, но решително. Хора я молят да им се притече на помощ, но тя не вдига празните си очи. Мъж отчаяно я моли да помогне да измъкне 10 годишното си дете изпод един камион. Извръща главата си към него, лицето и излъчва бездънна тъга. Очите и му казват ясно, че надеждата си е отишла от тази вселена и няма продължение, няма хепи енд, няма справедливост, няма Бог. В тях прозира съжаление за случилото се, но и безпомощност и нежелание са прекратяването му. Той потъва в тъгата и - започва да върти очите си налудно, разкрещява се и побягва скубейки коси.

Обсебен мъж "проповядва", викайки в транс. Сочи я с пръст и призовава тълпата да я убие. Те тръгват към нея, а тя просто ги поглежда безразлично. За нея е без значение дали ще умре, отвътре има само болка и въпреки че може да им помогне, няма желанието за това. Изпускат оръжията си и я гледат вцепенено. Не могат да понесат лицето и, не могат и да побягнат. Те вече знаят нейното име. Видяха безбрежната самота в душата и. Осъзнават съдбата си и се срутват в сълзи на земята.

Седи на ъгъла на покрив от сграда. Слънцето е изгряло и открива картина към цялото унищожение. Едното и коляно е вдигнато към лицето, ръката - изпъната на него с увиснала безжизнено китка. Неподвижна, с наведена глава, а погледът - празен. Сама е на света и е изгубена в мъката си. Безвремието се стеле, а тя все така стои.

Тя не очаква нищо. Просто ще остане там завинаги, загубила него, загубила себе си...

блогът ти започва да става по интересен и истински. яко :)

много ми хареса !!! продължавай все така :)

Но аз много се срамувам от нещата, които пиша и винаги се страхувам от реакциите на хората, така че надали скоро ще постна нещо подобно

Не се срамувай ! И най- вече не позволявай на срама да ръководи деиствията ти :) Продължавай все така
Усмивки