Втора седмица се извлачи в министерството. Успях да свърша колосалното количество работа - лепене на етикети, търсене на кабинети, СВ-та, разнасяне на писма и гледане на тавана. Даже и на интервю за работа бях! Тежък е живота на стажанта, ей.
Не че няма емоции, ама и без тях бих минала. За сметка на това чудото се случи - най-накрая ще живея сама. Хип-хип-хоурей. Близичко до старото нас (хуухух), гарсониерчесто, с гараж. Пърфектно. Мислите ми са изцяло ангажирани с предстоящото декориране, закупуване на аксесоари, които ще изразяват неподражаемата ми индивидуалност, дори си представям как ще ми е самотно понякога. 
Страх ме е. Това вече е сериозно, ам? Май е време да стане човек и от мен, да се захвана с търсене на работа, магистратура.... Кое по-напред?

За всичко си има време. По скоро помисли за купончето по случай новия дом! И покани повече приятелчета. То за сериозното винаги има време.
Иначе Честито!!!

Всичко ще се нареди от само себе си....или..вече се е понаредило?
..та магистратурата ли избра или работтаа? Или и двете?