Постинг
05.09.2006 19:44 -
Scrubs aka стажЪТ
Втори ден атрофирам във Външно и стажувам. Деем, защо не ми дават никаква работа тези хора!? Омръзна ми да съм войник - боря се с времето.
Добре, 10:00 пристигнах, минавам пропуски. Усмихвам се на охраната и се вливам в този огромен двор с още по-огромна сграда. Изпълва ме едно такова радностно чувство на принадлежност и респект. Минавам през вход 3, прокарвам си картата и влизам. От там "Т" бутон в асансьора и хоп! Ето ме на! Това е интересната част от деня ми.
Следващото се превръща в неравна и безсмислена борба с часовника. Целта е 12:00, когато слизам за обяд. Ще загубя поне час с малко повече късмет. Храната е готина. Нова вселена се отвори пред мен с това хранене там. Цените, ах цените са нещо извън думата "смешни", за което не се сещам. Обяснимо и оправдано, като се имат предвид ниските заплати в държавния сектор.
После се качвам обратно. Сега предстои най-тежкото сражение - целта е далечна и бленувана - 17:00. Към 15:05 вече ми се струва непостижима. За Бога, как може да ме оставят да атрофирам по този начин? Защо??? Пуля се известно време пред 15 инчово мониторче, от "старите". Един червей започва да си прокрадва път в слепоочията ми и усещам как всеки момент челото ми ще даде живот на малко елиънче.
Отивам до тоалетна. Малко попърс, ей така - да направя една простотия във Външно, пък и не е забранено. После с колежката стажантка (много готина между другото, благодаря на Бога, че е там) ще пушим. Да, пропуших, деем!
След това ще се опитвам да убия 2 часа четейки книга. Там поне от това има много. Хваща ме съклета, започва да ми се спи, задушавам се! Боже, бетонирана съм тук до 17:00.
След паник атаката осъзнавам, че е 16:44. Власите се давят на края на Дунав, но не и аз! Не! Ще оцелея, тази битка е моя, също и победата. Точно в 16:55 се отправям към изхода, прокарвам си картата където е необходимо, минавам "пропуски" и поемам дълбоко чист софийски смог. На вън съм! И има живот, Боже, има живот.
Дайте ми работа!
Добре, 10:00 пристигнах, минавам пропуски. Усмихвам се на охраната и се вливам в този огромен двор с още по-огромна сграда. Изпълва ме едно такова радностно чувство на принадлежност и респект. Минавам през вход 3, прокарвам си картата и влизам. От там "Т" бутон в асансьора и хоп! Ето ме на! Това е интересната част от деня ми.
Следващото се превръща в неравна и безсмислена борба с часовника. Целта е 12:00, когато слизам за обяд. Ще загубя поне час с малко повече късмет. Храната е готина. Нова вселена се отвори пред мен с това хранене там. Цените, ах цените са нещо извън думата "смешни", за което не се сещам. Обяснимо и оправдано, като се имат предвид ниските заплати в държавния сектор.
После се качвам обратно. Сега предстои най-тежкото сражение - целта е далечна и бленувана - 17:00. Към 15:05 вече ми се струва непостижима. За Бога, как може да ме оставят да атрофирам по този начин? Защо??? Пуля се известно време пред 15 инчово мониторче, от "старите". Един червей започва да си прокрадва път в слепоочията ми и усещам как всеки момент челото ми ще даде живот на малко елиънче.
Отивам до тоалетна. Малко попърс, ей така - да направя една простотия във Външно, пък и не е забранено. После с колежката стажантка (много готина между другото, благодаря на Бога, че е там) ще пушим. Да, пропуших, деем!
След това ще се опитвам да убия 2 часа четейки книга. Там поне от това има много. Хваща ме съклета, започва да ми се спи, задушавам се! Боже, бетонирана съм тук до 17:00.
След паник атаката осъзнавам, че е 16:44. Власите се давят на края на Дунав, но не и аз! Не! Ще оцелея, тази битка е моя, също и победата. Точно в 16:55 се отправям към изхода, прокарвам си картата където е необходимо, минавам "пропуски" и поемам дълбоко чист софийски смог. На вън съм! И има живот, Боже, има живот.
Дайте ми работа!
Следващ постинг
Предишен постинг
Добре дошла в света на стажантите! Не искам да те плаша, но навсякъде, абсолютно навсякъде, стажантът е най-нисшата форма на живот и е почти незабележима...
цитирайВъх ... и им разправям - абе, хора, дошъл съм тук без пари да ви работя, хванете, натварете ме като магаре, пречупете моя младежки ентусиазъм... сега ви е паднало да експлоатирате. Не, братче, като те налегне работохолизмът, става страшно. Стига да има работа.
цитирай
3.
анонимен -
noir
06.09.2006 12:57
06.09.2006 12:57
Ti ne zabeliaza li, 4e i drugite vav vanshno niamat rabota?
цитирайА ако си мислиш, че съм си губил времето във Външно, много се лъжеш :)
цитирайДнес ми дадоха работа! Ооо, да, ще си гугълвам сивита, кефец!
цитирай