6 часа! Точно толкова прекарахме на скъпата ни българска граница. Разбира се никой не благоволи да ни каже защо се случва всичко това.

Е, в началото се забавлявахме, гледайки контрабандистите на цигари - шайка сръбкини с еднакви анцузи, които прииждат с античните си коли и се самооблепят с цигари по всяка част на тялото. Всичко това пред български полицай, който просто си се разхожда и го играе непукист. Мога да се закълна, че тези хора изнасят около един камион на ден.

Към края попитахме един симпатичен младеж, който се оказа военен прокурор @_@ и обяснението се намери:
С нас пътуваха две "мургави съгражданки" и на една от тях поискали подкуп, за да мине границата. Тя, обаче, дала белязана банкнота и се обадила веднага във военна прокуратура. От София звънят и задържат рейса, тъй като двете мацки + тримата шофьори трябва да свидетелстват. И така 6 часа. Сигурна съм, че бяха поставени лица мургавелките, а ядът ми, че ни губят времето (и закъсняваме за програмата) се изпари поради фактът, че се участвали в анти-корупционна акция. Уиии!

Весели и щастливи навлизаме в Сърбия само за да се сблъскаме с огромно ТИР задръстване след някакви си там 2 часа. Обърна нашия печен шофьор и
1. вкара ни в хорър
2. накара ме да разбера, че има и по-лощшо от българската инфраструктура.
Криволичехме по някакво тясно седмокласно пътче, лишено от асфалт на доста места. Наложи ни си да се разминем с няколко камиона и рейсът ни упорито поднасяше. Пътят беше покрит с ниска и рядка мъгла, на места имаше запустели къщи и тук-там закъсали автомобили. Абе жив Стивън Кинг! След много молитви се върнахме на магистралата и аз заспах изтощена.

Следващата част от пътя беше приятна - бързо минаване на унгарската граница и никакво чакане на австрийската. Е, стигнахме в Пасау! 2 часа по-рано от колкото бяхме казали на организаторите. Рейсът ни стовари ин дъ мидъл ъф ноууеър (нямал лиценз да спира на централнтата гара) и ние хладнокръвно изпратихме ес-ем-ес, за да ни вземат. Да, ама не! Оказа се, че номерът е на някой си Мартин, който изобщо не очаква българска група да му гостува.

Запътихме се към телефоните кабинки, подминахме си посрещачите и не се разпознахме, звъняхме упорито и никой не отговаряше. Върнахме се безславно при нашите и отворихме ракийката. По едно време към нас се приближи съвсем случайно момиче с колело - Кати, Бог да я поживи, която неуверено попита "От България ли сте?" Боже, каква радост, какви целувки!

Замъкнаха ни към центъра и трябваше да изчакаме малко за хората, който ще ни настанят при себе си. Само жени в това Пасау, бре! Аз при някакъв си чувствителен съм щяла да се настанявам. Тъкмо свикнах с мисълта и се появи някаква мечка, която чувствителният пич не беше, и ми обявиха, че това е моят домакин. Оригинален закръглен баварец със страст към американските автомобили. Лудница!

Така обичам да пътуууууваааааам, с автобус особено. Какво правиш там? Дръж ни е в течение:)

ЕвроИслям се казваше. Сега се прибрах за 2 изпита и пак отивам. Поканиха ме на летен университет. Искам да емигрирам. ТУка не е за хора.

А стига бе. Недей... БГ е с 1300-годишна история, а Америката само с 200 г. Стой в БГ, да не мислиш, че навън те чекат с питка със сол и мед?! :P
Xa-xa
Поздрави

По-скоро Германия....

Изказвам се саркастично към милата ни родина, българското човечество и всичко българско. Един пич като ми каза, че БГ е с 1300-годишна история, а US с 200, му отговорих, че "история не закусвам!"... :-D
А... истината е зад океана, Европа, за съжаление, си запада много гадно... :-(

Поздрави

Ама на мен доста си ми хареса там. А Америка ми е твърде далече.

по чистите улици и подредените градинки, сериозно. Изкарай си университета ( спомних си, че ти разказваше за това) и си ела тук да седнеш на по бира с хората, с които си знаете и кътните зъби и си разкажете за лятото.
В противен случай на втория месец ще висиш повече тук и в чата, отколкото из техните бирарии:)

Аз вече си реших за себе си. За мен някои неща са по-важни от кътните зъби. Преди 3 месзеца бях върл противник на заминаването в чужбина. Сега вече започвам да търся начин.

Аз продължавам да съм противник на заминаването, но пък се отказах да убеждавам хората да остават, защото не всички имат моя живот ( без да звуча като неква супер надута, ама си се кефя).

Да не забравиш да пишеш. :)

Въпросът е в заобикалящата среда. Омръзна ми да си водя колата на сервиз през 3 месеца, да дишам прахуляк, да гледам неподстригани ливади и грозни панелки. За смачканите физиономии по улиците да не говорим.

Щото и злия е on his way... Дано сичко да е ОК!!!
В милата родина нищо никога няма да се промени! А, estrella, не всеки се ражда с късмет... Има и т.нар "лош" късмет...:-)

Поздрави

не е интересно. Няма прах, няма мръсотия, няма грозни къщи, няма ... абе няма на какво да се ядосаш кат хората. Няма ЧУВВСТВА. Излизат 1 път месечно (става въпрос за "сериозните" излизания), не се карат помежду си. + това германската икономика, м момента е много зле. Познай защо. Заради многото емигранти. Тука, в България сега е Дивия Запад - няма закони, има много възможности ... поне аз така мисля. Ако не съм успял да те разубедя - направи си проучване. Разпитай хора, които са там. Които са се отделили от всичко, което познават и са започнали "на чисто". Може пък и да не съм прав. Но поне провери.