28.01.2006
Най-накрая съм си вкъщи!
Пети ден не пуша. Знам, че не е кой знае какво, но все пак цигарите са в живота ми вече близо 10 години, така че си е успех. Доста ме дразни, когато някой ми каже "Ееее, ти пък от много време не пушиш, няма що. Чакай да мине не знам си колко време и тогава се хвали". Първо - това изобщо не е съпортив. Когато някой поеме по пътя на подобно решение има нужда да усеща, че останалите вярват в него.
Второ - все от някъде трябва да се започне, нали? Днес са 5 дни, утре -6, след време - месец и така.
Трето - към края пушех по кутия и полувина, две на ден и смятам, че е цяло чудо, че все още не съм запалила. Само първите ден и полувина карах на Табекс.
Днес съм на купон и там е голямото изпитание. Ако издържа да не запаля под влияние на алкохола и при наличието на пушачи около мен, значи почти съм успяла!
За малко да забравя яденето в печката...