23.01.2006
Дали ако бях една щях да съм жива все още?


"....да мога щом от въртележката изпадна
към твоята врата
без притеснение да стигна.

Ти ще ми отвориш
(за пореден път),
ще впериш в мене тъжен поглед (разочарование!?!?)
и плахо лицето ми
с ръка
ще вдигнеш.

То-
сведено надолу,
в размазан грим
със всички болки - излъгани надежди.

И аз ще те погледна
със страха
на онова картонено човече,
видяло само в кратък миг
ръката с ножици над него.

Не, няма нужда да говоря,
защото чух, че думите са слаби
(като мене)

Аз искам! (само кажи какво....)
Искам с този стъклен поглед
без страх! (да можех)

да кажа, че обичам (да се смея, да пиша, тебе...)

А ти ако можеш -
прости ми,
ако искаш -
пусни ме (вътре, в себе си),
та аз съм твоя -
вземи ме
(крещя безмълвно в молба)
и най-накрая - аз
КОПНЕЯ - помогни ми........

Ще ме прегърнеш тихо
(за да не чуят те),
прекрачих прага ти.

Маслинено ще кажеш "ще е наред",
а аз
ще
искам
да ти вярвам.

Душата ми е мъртви рози......."